на Стефко - в. Die Zeit - препачат от в. Култура

Стефче, - отново без коментар, няма да ти опонирам каквито и глупости да напишеш под тази статия, дерзай !
-----
Die Zeit: Никога не сме били толкова влиятелни
Светът гледа към Русия, която изпрати танкове в сърцето на Кавказ. Западът започна с предупрежденията: Русия се изолира, започва да губи доверието на международната общност и, признавайки Южна Осетия и Абхазия, забравя, че и тя е мултиетническа държава.

Но когато лидерите на Кремъл се погледнат в огледалото, те сякаш не виждат толкова ужасяващи образи. Какво ли е мнението на руския елит за войната в Кавказ? Вероятно все пак някой сред тях се съмнява в правилността на действията? Как Русия гледа на себе си? А какво смята светът след спечелената война?

Военното нахлуване в Грузия, което Западът определи като исторически прелом в отношенията с Русия, се приема от Москва като момента снимка в процес на постоянно развитие. Но дали това не е моментът на преливането на чашата? И защо тъкмо сега? За много руски наблюдатели разривът в отношенията Русия – Запад настъпва още през 1999, когато НАТО, под американско командване, атакува Сърбия. Подобно е мнението и на опозиционните политици в Русия, които Западът обича да кани на гости. Либералът Владимир Рижков припомня, че тогава бомбардировките са станали без резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

?Американците започнаха пак старата игра – да разделят света спрямо геополитика и алианси и Русия им отговори със същото“, обяснява Рижков.

Политическите технолози в Кремъл преобръщат мрачната политика и я представят като положителна, хвалят Медведев като най-големия политик от западен тип, който говори с езика на правото и ценностите.

?Русия се подиграва на американските действия и така по особен начин легитимира своите“, твърди социоложката и изследователка на елитите Олга Кришчановска.

В конкретния случай нямаме и нужда от доказателства на по-горната теза. Отговорните и привилегированите в Русия единодушно застават зад войната в Грузия, с която защитават интересите на великата сила зад границите й. Още по времето на втората война в Чечня, когато само за няколко седмици един почти неизвестен служител на разузнаването на име Владимир Путин се превръща в най-любимия политик на Русия, в Кремъл си запушват ушите за каквото и да било мнение от страна на Запада. От друга страна обаче, тогава действията на Путин на територията на собствената му държава предизвикват яростни дискусии в Кремъл. За разлика от онзи момент, руският елит днес е в пълно единодушие за военните действия в Грузия и публично никой не подлага въпроса на обсъждане.

Онова, с което в момента руските лидери разполагат в излишество, е самоувереност.

?За първи път след разпадането на СССР сме с толкова силно влияние“, констатира политологът на Кремъл Вячеслав Никонов. Така възкръсва съветското разбиране, че съседите трябва да са под руско влияние. В същото време анализаторът от Военната академия Юрий Рубцов определя като погрешно разбирането, че Русия е империя, която възнамерява да реставрира Царска Русия или Съветския съюз. ?Все още в съзнанието работят атавизми и стереотипи от времето, когато страната се управляваше с юмрук по масата“, коментира още Рубцов.

Факт е обаче, че войната в Грузия укрепва старата властова система на Путин и при новия президент Медведев. При дисциплинирането на обществото руският елит прилага изпитаната матрица на постоянната борба срещу многоглавия змей. Допитване до общественото мнение показва, че три четвърти от руснаците одобряват нахлуването в Грузия. 74% смятат, че Грузия е заложница в геополитическото господство на САЩ.

А какви са отзивите за предупрежденията на Запада, че Русия ще бъде изолирана, че ще загуби доверието на международната общност? Учудващото е, че Москва изобщо не се притеснява от тях. Това, че Западът не разбира руската война в Грузия, се смята за резултат от добре проведена медийна дезинформация. Редица коментатори признават, че руската позиция е била представена доста бегло. В Русия обаче пропагандата добре си върши работата и като че ли това е най-важно. Наново реанимираният образ на страната като ?опасния съсед“ се приема много положително от руснаците, тъй като мнозинството от тях вярват, че се уважава само този, който всява страх.

Критики се чуват само сред определени групи. Много интелектуалци осъждаха раздаването на руски паспорти на южноосетинци, после одобриха руското нахлуване след грузинските ракети в Цхинвали, но по-късно отново се ужасиха, когато танковете започнаха да навлизат във вътрешността на Грузия. Реакциите им обаче не добиха сериозен външен израз.

В ограничени дискусионни кръгове няколко експерти споделиха опасенията си от външнополитическа изолация на Русия и се фокусираха върху леденото мълчание на останалите страни от ОНД, с което те наблюдаваха военното нахлуване в Грузия. Руските политици обаче бяха и са спокойни: няма повод за притеснение. ?Едните с гордост приемат самотното военно командване, сякаш носят орден за величие, а другите просто не виждат опасността. Те разчитат на разединената световна общественост, така че няма да има пълна изолация“, твърди Рижков. А Олга Кришчановска добавя: ?Нашите министри не се страхуват от изолация, защото никога не са се възприемали като част от света. Те не вярват в подкрепата на Запада и винаги се чувстват заобиколени от врагове“.

Най-силното чувство в Москва е, че след войната в Кавказ Русия и САЩ са квит. Без съмнение за Русия Южна Осетия е това, което е Косово за Запада. И моделът на мислене: ?Онова, което Америка си позволява, и Москва го може“, не се нуждае от коментар. Интересно е какво ще е поведението на Русия спрямо Китай. На предстоящата среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество Медведев ще трябва да отговори на въпроса защо при признаването на Южна Осетия Москва е пренебрегнала общата позиция, която е имала с Китай, а именно: никакво съдействие на сепаратисти, ненакърнимост на държавния суверенитет, самоопределение - само за великите сили. Какво означава Южна Осетия за Тибет? Следвайки американския модел в Косово, Медведев ще трябва да акцентира върху уникалността на случая. В Москва не желаят да имат различия в мненията с Китай. Не е случаен фактът, че вече нищо не се чува по въпроса, така широко обсъждан през 90-те години, дали икономическият ръст в Китай и увеличаването на населението му не застрашават Русия. Кремъл желае да е в синхрон с Китай и в опозиция на САЩ. Той дори замисляше да доразвие Шанхайската организация във военен алианс, идея, която не се приемаше с голям ентусиазъм в Пекин. Освен това двете големи сили са в твърде различни отношения със САЩ. Москва и Вашингтон обсъждат предимно въпроси, свързани със сигурността и достъпа до енергийни източници, а силно преплетените икономически връзки между Китай и САЩ заемат сериозен дял в световната търговска мрежа. Ето защо в Пекин внимателно говорят и действат. Спрямо Америка Русия се е отказала да бъде толкова предпазлива и това е факт още преди войната в Кавказ. Редица малки държави, съседи на Русия, са забелязали тази закономерност. Кремъл класифицира близките си съседи или като васални на САЩ, или като руски съюзници. Грузия и западната половина на Украйна попадат в групата на първите. В почти всички други бивши съветски републики управляващите са отстъпили пред икономическото и географското господство на Русия. Те копират начина й на управление, вкарват в енергийната й мрежа петрол и газ, държат САЩ на добре съобразена дистанция. Освен това издаването на руски паспорти на южноосетинците и нахлуването в Грузия напомня на авторитарното управление в страни като Азербайджан и Казахстан, но и в двете държави работят западни енергийни концерни и официално пристигат американски министри. Освен това и за двете страни Грузия е единственият канал, по който те могат да доставят своя нефт и газ на световните пазари, без да рискуват превъртване на кранчето от страна на Русия. И какво ще стане с Грузия? На каква цена Москва ще изтърпи по-нататъшно сътрудничество със САЩ?

За европейските страни, членки на НАТО, този въпрос изглежда абсурден, но въпреки това продължава да виси в пространството. Дипломатите в Москва се дразнят от близостта, която САЩ демонстрират спрямо Полша, Чехия, Прибалтийските републики – страни, които продължават да зависят от доставките на руски природен газ и са почувствали какво е да го загубят насред зима. А при подобни хватки на Русия приятелството с Вашингтон не помага.

От друга страна, фокусирането върху Америка крие опасност и за самата Русия.

Сравнявайки постоянно икономически показатели, обществени процеси и иновационни възможности, Москва рискува да пропилее силите си, влагайки ги в безсмислено съревнование. Веднъж вече Москва загуби състезанието с Вашингтон, но оттогава има възможността да бъде нормална велика държава сред множество големи. Обикновено подобно състояние се нарича мултиполярност. Когато са в чужбина, руските дипломати с голяма охота говорят за това многогласие на равноправните сили. Имайки предвид сегашната ситуация обаче, изглежда Москва вече не смята мултиполярността за актуална.


Михаел Туман и Йоханес Фосвинкел

Die Zeit, 28 август 2008

Превод от немски Десислава Манева


© Вестник Култура print mail
.