RFC

Операция “Досиета” удря съвременните спецслужби

ВАЛЕРИ ГЮРОВ, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
http://www.monitor.bg/main/article?sid=&aid=92256&eid=814

Наближат ли избори, този път президентски, и темата за т.нар. “досиета”
влиза пак с пълна сила в употреба. Сега сме в период на временно затишие,
но в ранната есен с дебатите по бъдещия единен закон ще сме свидетели на
нов епизод с елементи на екшън.

Кой вкара досиетата в дневния ред на обществото? На пръв поглед, като че
ли политиците, опитвайки се да печелят дивиденти за своите партии.

Другият въпрос е кои политически партии печелят от темата за “досиетата”.
Само десните ли? Само тези, явяващи се като противници на БСП? Или и
други? Или може би и БСП има интерес от този “дебат”, а по-точно
определени кръгове от столетницата. Някои от тези кръгове са видни. Те
открито заявяват, че БСП трябва да се отърве от предполагаема “опека” на
бивши служители на ДС в партийния живот. Те искат да игнорират влиянието
на конкретни лица, работили в бившите специални служби. Такива лица,
които, според тях, се бъркат във висшия мениджъмнт на БСП. Затова на тези
кръгове също им е удобна позицията да драматизират хипотетичната намеса на
бившите служби в дейността на ръководството на БСП и в държавата. Ако им
поискаш обаче конкретни доказателства за тази намеса, едва ли могат да ги
представят. Мнозинството служители на специалните служби отпреди 1989 г.
сега са обикновени пенсионери и скромен и все по-разочароващ се електорат
на левицата.

Въпреки това определени лица от ръководството на БСП, използвайки
измислени мотиви, с пълна сила се включват в общия хор, който от началото
на прехода пее нестройна ария, демонизираща специалните служби. Да, защото
в действителност става въпрос за демонизирането на специалните служби и на
днешната държава, а не само на предишната.

Този общ хор, соловите му изпълнители и суфлиращите в миманса не искат да
има работещи спецслужби. Това беше тяхната концепция за смазването на
специализираните органи още в самото начало на прехода. “Преход”, който
трябваше да се осъществи без държавни институции, които ефективно да
защитават националните, държавните, обществените интереси. Които да се
противопоставят на ограбването на активите на българската държава и народ.

Темата за “досиетата” се прицелва не в миналите, а в настоящите специални
служби. В тази връзка някои говорят за “две държави”, за “прекъсване” на
държавността. Т.е. държавата след 1989 г. няма нищо общо с държавата преди
това. Респективно, националната сигурност преди 1989 г. не е национална
сигурност. Така звучеше въпросът, поставен като дискусионен от
организаторите, на една конференция в София неотдавна: “Следва ли
принципът за националната сигурност да се прилага към документите на
ДС...?”. Според организаторите ­ не. Въпреки предпазливо изразеното мнение
на поканените гости от бившите соцдържави, включително и пастор Гаук,
дошли да споделят опит с нас.

На всички присъстващи стана ясно, че в тези държави няма сергии с
материали на бившите служби, откъдето всеки може да си пазарува свободно
каквото си поиска. Че този процес на прочит при тях продължава с
непрекъснато усъвършенстване на нормативната база и при съобразяване с
редица принципи, основно в сферата на защита правата на човека и
националната сигурност.

Тези дни в европейската преса се коментираше, че днешната германска
държава все още се колебае да открие нацистките архиви, свързани с
жертвите на Холокоста, опасявайки се от сериозни искове към нея. Тоест,
роднините на жертвите не се допускат до нацистките архиви в началото на 21
век или 70 години след най-масовия геноцид в човешката история. И то с
чисто икономически мотиви, но в защита на държавния интерес.

Истинските рушители на националната сигурност и техните политически
протежета, които 16 г. разграждат нашата държавност, са тясно обвързани с
олигархически интереси. Именно те са скритите инициатори на периодичната
“актуализация” на въпроса с “досиетата”. И всичко това се прави в
контекста за деморализиране на днешните институции за защита на
националната сигурност, борбата с организираната престъпност и корупцията.
Не толкова заради едни президентски или други избори.

Предстои идването в България на последната вкусна хапка под формата на
присъединителните фондове на ЕС, както и довършване на недоприватизирано в
сферата на енергетиката и тук-таме другаде. Поредното преекспониране на
темата за “досиетата” цели да се упражни политически натиск върху
ръководствата на днешните специални служби. Цели да ги принуди да се
занимават с измислени проблеми. Да се внуши чувство за вина и неувереност
в състава на тези държавни органи. Да се парализира тяхната инициативност
и сведе до минимум ефективността им. Всяко тяхно действие, насочено срещу
корупционно поведение на политиците и техните собственици, да бъде опищяно
като “политическа атака”, целяща разправа с “политическия противник”. Като
неправомерно използване на службите за разчистване на политически сметки.
Ако се запази това политическо статукво още 20 години /“не дай си, Боже”/,
ДС и тогава ще бъде виновна на политиците, въпреки че няма да има живи
представители. Другата паралелно свързана цел на сценаристите на
досиетата, е отклоняване на общественото внимание от ограбването, от
истинските проблеми на обществото.

Въпросът с архивите на службите преди 1989 г. безспорно трябва да бъде
решен цивилизовано и съобразено с изискванията на Европа. Не на парче. Не
само за т.нар. “досиета”. Не с извънредно или специално законодателство.
Не с някакви временно-постоянни комисии за “лов на вещици”, а със
сериозна, задълбочена изследователска работа върху тези публични архиви на
държавата. Със създаване на съвременна експертна институция, законодателно
закрепена в един модерен нов закон за архивите. Ако трябва, и с един
внимателно осмислен, неразточителен списък, одобрен от НС, да се определят
публичните длъжности в държавата, подлежащи на проверка. Но проверка и за
икономическите субекти на прехода в цялостните масиви на МВР, службите за
сигурност и полицията.

В този нов закон за националния архивен фонд да се създад”е нормативна
база, която да регламентира работата с архивите на специалните служби
въобще, а не “преди 9 септември”, “след 9 септември”, “след 10 ноември” и
т.н. Това са специфични архиви и при тях държавността никога не прекъсва.
Този закон би трябвало да бъде построен върху европейските принципи в тази
област : ­

o Достъпът до публичните архиви съставлява право във всяко демократично
общество; ­

o Използването и достъпът до архивите на държавата, включително и на
специалните служби, да бъде законово регламентиран. Включително и
ограниченията да бъдат съобразени с европейската практика; ­

o Изключенията от тези принципи могат да бъдат предвидени при защита на
важни обществени интереси и при защита правата на човека;

Абсурдно е след вече 16 години преход подобно законодателство да има
лустрационен характер. Такива мерки са практически безсмислени. Освен
това, ако някой е извършвал престъпления или засегнал нечии интереси, то
той носи персонална вина и отговорност, която трябва да му се потърси.

--
the lamers team honourable member
---------------------------------
Nick Angelow

.