Re: Za ljubitelite na istoricheski chetiva


"NMKostoff" <noone@xxxxxxxxxxx> wrote in message news:431f0d00$0$18638$14726298@xxxxxxxxxxxxxxxxxx 

  http://kroraina.com/i_talev/


Прегледах началото (първата част). Правят неприятно впечатление изведените на преден план политически и антируски настроения на автора. Книгата, поне в прочетената от мен част, има характер по-скоро на някакъв спор с тези на покойната Людмила, отколкото на сериозен анализ. Напълно фриволно изданието, излязло под името на Живкова, получава негативни оценки, а трудовете на Филов и арменката Дер Нерсесян - като "блестящи" (макар че, и двамата "за съжаление плащат дан на непълното познаване на фактите" и "заключенията (им) са прибързани и неверни", както пише Талев на стр 21).

Познавайки сравнително добре и отдавна политическото тесногръдие на Талев (не казвам нищо за компетентността му като историк), не съм изненадан. 

Ама как си знаех, че хич няма да ти хареса!

"В 1472 година златният палеоложки двуглав орел кацва и в Кремъл - идва като зестра на дебеланата Зоя-София,[1] дъщеря на владетеля на Морея (Пелопонес) деспот Тома Палеолог и племенница на последния византийски император Константин IX Палеолог, заклан в двореца си от победителите-османлии на 29 май 1453 година. Московският княз Иван III Василевич (оригиналът на българския "Дядо Иван"[2]) веднага осребрява тази зестра -
провъзгласява се за "Цар, Автократор и Вседържец Всея Руси", законен наследник на палеолозите и на византийския трон в Цариград. А за да не си помислят някои, че всичко това той дължи на втората си съпруга от Мистра, столицата на Морея, царят кара дворцовите летописци да изведат потеклото му чак от брата на първия римски император Октавиан Август; оттам тръгва руската държавна доктрина за Москва като "Трети Рим" и "историческата мисия" на Руската империя да върне на християнството древната столица Константинопол."



--------------------------------------------------------------------------------

[1] Булката Зоя била толкова дебела, че преспала на пода в първата нощ в Кремъл, след като счупила леглото, което й било приготвено. Но размерите и теглото на Зоя Палеологина не й попречили да има щастлив живот с цар Иван и да му роди, между 1474 и 1492 година, четири момченца и четири момиченца.

[2] Името на цар Иван (като приемник на последния византийски император) повече от три века се споменава, по инерция, с молитва за здраве и дълъг живот в началото на всяка църковна служба, наред с името на султана и патриарха в Цариград.

.